21.10.2009 г., 13:27 ч.

С музата 

  Поезия
835 0 14

Щом чувам тишината 

среднощна на града,

на пръсти влизам в храма

на моята душа.

 

Смирено коленича

с наведена глава,

пред Музата крилата,

даряваща стиха.

 

В краката ù полагам

препълнено сърце, 

бял лист и химикалка

поемам във ръце.

 

Там Музата ми шепне

отмерени слова

и стихове се раждат

под моята ръка!

© Ракина Радева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??