Щом чувам тишината
среднощна на града,
на пръсти влизам в храма
на моята душа.
Смирено коленича
с наведена глава,
пред Музата крилата,
даряваща стиха.
В краката ù полагам
препълнено сърце,
бял лист и химикалка
поемам във ръце.
Там Музата ми шепне
отмерени слова
и стихове се раждат
под моята ръка!
© Ракина Радева Всички права запазени
Поетично !
Ритмично !
Прекрасно !