12 mar 2013, 22:37

С надежда да се укрепим

  Poesía » Civil
1.1K 0 0

"Преминах през целия кръговрат -
от оран и сеитба, през жътви и вършитби,
от лунни хамбари и воденични песни,
до вечерни нощви и селски пещи,
от които изгряваше като слънце всеки питар (хляб)."
                                                  Петър Андасаров


Ще чуем ли как вятърът ечи
и как сърцата бият във очакване
от малко зрънце да се освести
Родината, и цялото оплакване

да бъде сън в полетата със клетви.
И там, навън, събудени житата
готови да са за заветни жетви.
Българийо, ти още си богата!

Но има време за позорния им стълб -
да тръпнат тези, дето злото ги привлече.
Превият ли пълзящия си гръб,
ще бъде лесно, и отсечени

корекция ще са за идните след нас,
а ние толкова успяхме и... мечтаем,
макар сред бунище на жадните за власт.
Българийо, със клас ще те венчаем!

 

12.10.2009 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...