12.03.2013 г., 22:37

С надежда да се укрепим

1.1K 0 0

"Преминах през целия кръговрат -
от оран и сеитба, през жътви и вършитби,
от лунни хамбари и воденични песни,
до вечерни нощви и селски пещи,
от които изгряваше като слънце всеки питар (хляб)."
                                                  Петър Андасаров


Ще чуем ли как вятърът ечи
и как сърцата бият във очакване
от малко зрънце да се освести
Родината, и цялото оплакване

да бъде сън в полетата със клетви.
И там, навън, събудени житата
готови да са за заветни жетви.
Българийо, ти още си богата!

Но има време за позорния им стълб -
да тръпнат тези, дето злото ги привлече.
Превият ли пълзящия си гръб,
ще бъде лесно, и отсечени

корекция ще са за идните след нас,
а ние толкова успяхме и... мечтаем,
макар сред бунище на жадните за власт.
Българийо, със клас ще те венчаем!

 

12.10.2009 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...