Mar 12, 2013, 10:37 PM

С надежда да се укрепим

  Poetry » Civic
1.1K 0 0

"Преминах през целия кръговрат -
от оран и сеитба, през жътви и вършитби,
от лунни хамбари и воденични песни,
до вечерни нощви и селски пещи,
от които изгряваше като слънце всеки питар (хляб)."
                                                  Петър Андасаров


Ще чуем ли как вятърът ечи
и как сърцата бият във очакване
от малко зрънце да се освести
Родината, и цялото оплакване

да бъде сън в полетата със клетви.
И там, навън, събудени житата
готови да са за заветни жетви.
Българийо, ти още си богата!

Но има време за позорния им стълб -
да тръпнат тези, дето злото ги привлече.
Превият ли пълзящия си гръб,
ще бъде лесно, и отсечени

корекция ще са за идните след нас,
а ние толкова успяхме и... мечтаем,
макар сред бунище на жадните за власт.
Българийо, със клас ще те венчаем!

 

12.10.2009 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....