24 nov 2017, 20:13  

С Надежда, Вяра, Мъдрост и Любов

  Poesía » Otra
1.2K 12 37

Дъгата ще наметна като шал. 
От облаците дрехи ще направя.
От клоните прекършени — на сал,
душата ми свободна ще отплава. 

 

Надеждите — през рамо, на вързоп.
В ръка зрънца ще стискам вместо вяра.
И с мен докрай ще бъде онзи Бог, 
когото аз сама съм си избрала. 
                 
В сърцето топлина и нежен зов, 
към хората обичани ще пазя. 
С Надежда, Вяра, Мъдрост и Любов,
човешкото в човек  ще оцелява!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Честита нова 2018 година, Вили! Продължавай и през тази година да вървиш напред с надежда, вяра, мъдрост и любов! Бъди здрава!
  • Благодаря ти
    Поздрави и от мен.
  • Толкова силно и оптимистично! Поздрави, Вили!
  • Винаги толкова мъдри неща казваш, Иржи, за което ти благодаря безкрайно. Радвам се много, че имам възможността през този прекрасен сайт да опозная макар и виртуално хора като теб.
  • С бързи крачки напредваш към апогея си,Вили!Уловила си мъдростта за това...и си права!С Бог ,който сама си избрала,но твоят девиз е много силен и зависи от теб да го устоиш!Вяра,Надежда и Любов!!-това е голямата Мъдрост!!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...