Дъгата ще наметна като шал.
От облаците дрехи ще направя.
От клоните прекършени — на сал,
душата ми свободна ще отплава.
Надеждите — през рамо, на вързоп.
В ръка зрънца ще стискам вместо вяра.
И с мен докрай ще бъде онзи Бог,
когото аз сама съм си избрала.
В сърцето топлина и нежен зов,
към хората обичани ще пазя.
С Надежда, Вяра, Мъдрост и Любов,
човешкото в човек ще оцелява!
© Виолета All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
