Дъгата ще наметна като шал.
От облаците дрехи ще направя.
От клоните прекършени — на сал,
душата ми свободна ще отплава.
Надеждите — през рамо, на вързоп.
В ръка зрънца ще стискам вместо вяра.
И с мен докрай ще бъде онзи Бог,
когото аз сама съм си избрала.
В сърцето топлина и нежен зов,
към хората обичани ще пазя.
С Надежда, Вяра, Мъдрост и Любов,
човешкото в човек ще оцелява!