xpuc4o (Христо)
61 183
2 oct 2006, 16:55

С нощния влак ще си отида 

  Poesía
1040 0 5

С нощния влак ще си тръгна,                                      
                  чакам пред вратата такси,                       
   вечер е,                                                                        
              а сянката ти ме обгърна,                             
     но те няма,                                                                
                  а навън силно вали.                                       
Къде си,                                                                              
          поне да се сбогуваш с мен,                                
    кажи с какво те нараних,                                        
                                           с какво?                                
Все по влюбен съм във тебе всеки ден,                              
          но защо изстина ти,                                                          
                                          защо?                                                
Две сърца се разделят,                                                        
           прозорци плачат във дъжда,                                 
   мъгли от раздялата ни тлеят,                                       
                          а от клони падат две деца.                    
Гласът ми с глух вопъл полита:                                      
                  "Липсата ти чувствам тук,                          
                                                          в гърдите...",          
        бял гълъб от покрива към бурята полита,       
                в дъжда да прикрие сълзите си в очите.     
Разбрал е,                                                                              
                              че на влак неще се кача,                    
           ще сляза на релсите метални,                               
                                                       нечовешки,                       
      лети към теб и в миг от здрача,                                  
                                                      ще разбереш,                  
                                                                       че ме няма,    
       че отидох си със всичките ни грешки...                

© Христо Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е тъжно ;( Браво много ми харесва
  • хубаво е!!поздрави!
  • влакове.

    винаги носят тъга...


    поздравявам те с моето заминаващо стихо,
    дето се казва:
    "Слънцето ме поиска..."

    Тази нощ заминавам. И прощавам на релсите.

    Отминават дърветата. Силозите и къщите.

    Миналото е плява. От брашно те замесвах.

    (Пръстите ми омекнаха. Затова не си същия.)



    Исках да се разплача, а се давя от кикот.

    Пищна и дългобедра е душата ми. Циганка.

    Не повярвах в палачи. Слънцето ме поиска.

    От порочност по-щедра пролетта ме постигна.



    Потанцува сърцето ти. Алчно и пъстрооко.

    Нестинарски щастлива. Не умирах от нищото.

    Истинска съм, където любовта е жестокост.

    Тази вечер заспивай. Утре ще ме измислиш.


  • Много ми хареса!Поздрав и
  • Христо,харесва ми стихът ти!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??