С нощния влак ще си отида
С нощния влак ще си тръгна,
чакам пред вратата такси,
вечер е,
а сянката ти ме обгърна,
но те няма,
а навън силно вали.
Къде си,
поне да се сбогуваш с мен,
кажи с какво те нараних,
с какво?
Все по влюбен съм във тебе всеки ден,
но защо изстина ти,
защо?
Две сърца се разделят,
прозорци плачат във дъжда,
мъгли от раздялата ни тлеят,
а от клони падат две деца.
Гласът ми с глух вопъл полита:
"Липсата ти чувствам тук,
в гърдите...",
бял гълъб от покрива към бурята полита,
в дъжда да прикрие сълзите си в очите.
Разбрал е,
че на влак неще се кача,
ще сляза на релсите метални,
нечовешки,
лети към теб и в миг от здрача,
ще разбереш,
че ме няма,
че отидох си със всичките ни грешки...
© Христо All rights reserved.
Браво много ми харесва 
