С нощния влак ще си отида
С нощния влак ще си тръгна,
чакам пред вратата такси,
вечер е,
а сянката ти ме обгърна,
но те няма,
а навън силно вали.
Къде си,
поне да се сбогуваш с мен,
кажи с какво те нараних,
с какво?
Все по влюбен съм във тебе всеки ден,
но защо изстина ти,
защо?
Две сърца се разделят,
прозорци плачат във дъжда,
мъгли от раздялата ни тлеят,
а от клони падат две деца.
Гласът ми с глух вопъл полита:
"Липсата ти чувствам тук,
в гърдите...",
бял гълъб от покрива към бурята полита,
в дъжда да прикрие сълзите си в очите.
Разбрал е,
че на влак неще се кача,
ще сляза на релсите метални,
нечовешки,
лети към теб и в миг от здрача,
ще разбереш,
че ме няма,
че отидох си със всичките ни грешки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Всички права запазени
Браво много ми харесва 
