С нощния влак ще си отида
С нощния влак ще си тръгна,
чакам пред вратата такси,
вечер е,
а сянката ти ме обгърна,
но те няма,
а навън силно вали.
Къде си,
поне да се сбогуваш с мен,
кажи с какво те нараних,
с какво?
Все по влюбен съм във тебе всеки ден,
но защо изстина ти,
защо?
Две сърца се разделят,
прозорци плачат във дъжда,
мъгли от раздялата ни тлеят,
а от клони падат две деца.
Гласът ми с глух вопъл полита:
"Липсата ти чувствам тук,
в гърдите...",
бял гълъб от покрива към бурята полита,
в дъжда да прикрие сълзите си в очите.
Разбрал е,
че на влак неще се кача,
ще сляза на релсите метални,
нечовешки,
лети към теб и в миг от здрача,
ще разбереш,
че ме няма,
че отидох си със всичките ни грешки...
© Христо Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много е тъжно ;(
Браво много ми харесва 
-
хубаво е!!поздрави!
-
влакове.
винаги носят тъга...
поздравявам те с моето заминаващо стихо,
дето се казва:
"Слънцето ме поиска..."
Тази нощ заминавам. И прощавам на релсите.
Отминават дърветата. Силозите и къщите.
Миналото е плява. От брашно те замесвах.
(Пръстите ми омекнаха. Затова не си същия.)
Исках да се разплача, а се давя от кикот.
Пищна и дългобедра е душата ми. Циганка.
Не повярвах в палачи. Слънцето ме поиска.
От порочност по-щедра пролетта ме постигна.
Потанцува сърцето ти. Алчно и пъстрооко.
Нестинарски щастлива. Не умирах от нищото.
Истинска съм, където любовта е жестокост.
Тази вечер заспивай. Утре ще ме измислиш.
-
Много ми хареса!Поздрав и
-
Христо,харесва ми стихът ти!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
