В самотната вечер на перона безлюден
Чакаш болката да си замине,
Да дойде и твоят ред да се качиш на влака,
Да срещнеш любовта.
В самотната вечер някой прошепва любовно заклинание,
Надяваш се да си един от избраните,
Но ето, идва следващият влак,
Пропуска те, както и любовта
Горещи сълзи успокояват тъжното лице,
А красивите спомени спояват счупеното сърце.
В дъждовния ден чакаш топла прегръдка да получиш,
Нежна усмивка,
Да почувстваш полъха на любовта.
© Вероника Желязкова Todos los derechos reservados