7 июл. 2010 г., 23:03

С очакване

554 0 0

В самотната вечер на перона безлюден

Чакаш болката да си замине,

Да дойде и твоят ред да се качиш на влака,

Да срещнеш любовта.

В самотната вечер някой прошепва любовно заклинание,

Надяваш се да си един от избраните,

Но ето, идва следващият влак,

Пропуска те, както и любовта

Горещи сълзи успокояват тъжното лице,

А красивите спомени спояват счупеното сърце.

В дъждовния ден чакаш топла прегръдка да получиш,

Нежна усмивка,

Да почувстваш полъха на любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Желязкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...