Jul 7, 2010, 11:03 PM

С очакване

  Poetry » Love
551 0 0

В самотната вечер на перона безлюден

Чакаш болката да си замине,

Да дойде и твоят ред да се качиш на влака,

Да срещнеш любовта.

В самотната вечер някой прошепва любовно заклинание,

Надяваш се да си един от избраните,

Но ето, идва следващият влак,

Пропуска те, както и любовта

Горещи сълзи успокояват тъжното лице,

А красивите спомени спояват счупеното сърце.

В дъждовния ден чакаш топла прегръдка да получиш,

Нежна усмивка,

Да почувстваш полъха на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Желязкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...