7.07.2010 г., 23:03

С очакване

552 0 0

В самотната вечер на перона безлюден

Чакаш болката да си замине,

Да дойде и твоят ред да се качиш на влака,

Да срещнеш любовта.

В самотната вечер някой прошепва любовно заклинание,

Надяваш се да си един от избраните,

Но ето, идва следващият влак,

Пропуска те, както и любовта

Горещи сълзи успокояват тъжното лице,

А красивите спомени спояват счупеното сърце.

В дъждовния ден чакаш топла прегръдка да получиш,

Нежна усмивка,

Да почувстваш полъха на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Желязкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...