С очи на сираче
Мечтата си сложи лилаво червило,
обу си обувките жълти мечтата
и нервно излъга: – Ще ида за вино,
наглеждай детето. – И хлопна вратата.
Настигнах я долу, току до завоя,
зад който изчезваха всички миражи.
– Не ме изоставяй. Без тебе не мога!
И знаеш, детето не е мое даже...
А тя ме погледна с очи на сираче
и каза, преди да потъне в завоя:
– Ти мене не можеш да имаш, обаче
децата на всички мечти са си твои.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados
