Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
1.10.2016 г., 10:12 ч.

С очи на сираче 

  Поезия
2897 23 27

 

Мечтата си сложи лилаво червило,

обу си обувките жълти мечтата

и нервно излъга: – Ще ида за вино,

наглеждай детето. – И хлопна вратата.

 

Настигнах я долу, току до завоя,

зад който изчезваха всички миражи.

– Не ме изоставяй. Без тебе не мога!

И знаеш, детето не е мое даже...

 

А тя ме погледна с очи на сираче

и каза, преди да потъне в завоя:

– Ти мене не можеш да имаш, обаче

децата на всички мечти са си твои.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??