27 may 2015, 23:20

С очи в земята

  Poesía » Otra
852 0 10
Сритаха бащите крантите си мършави.
По пътя продължиха с бели атове.
Нагоре, откъдето дъжд се връщаш.
И като дъжд целуваш... Вероятно.

Оставиха бащите ни очите си в земята,
псувните, грижите и сухите мазоли,
и виното – най-верният приятел.
И тръгнаха. Чепати, трезви, голи.

Затъкнаха си греховете в криво гърло.
Опулиха си мишците, гръбнаците. И, давай!
Със ругатня простиха на живота мърляв.
И плюха на смъртта. Беззъби дяволи!

Отидоха бащите ни при своите бащи.
Каруци да рисуват, да зарязват лозе.
А майките ни молят се за дъжд. Сами.
И бъчви пълнят със солени гроздове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...