27 may 2015, 23:20

С очи в земята

Poesía » Otra

850 0 10

Сритаха бащите крантите си мършави.
По пътя продължиха с бели атове.
Нагоре, откъдето дъжд се връщаш.
И като дъжд целуваш... Вероятно.

Оставиха бащите ни очите си в земята,
псувните, грижите и сухите мазоли,
и виното – най-верният приятел.
И тръгнаха. Чепати, трезви, голи.

Затъкнаха си греховете в криво гърло.
Опулиха си мишците, гръбнаците. И, давай!
Със ругатня простиха на живота мърляв.
И плюха на смъртта. Беззъби дяволи!

Отидоха бащите ни при своите бащи.
Каруци да рисуват, да зарязват лозе.
А майките ни молят се за дъжд. Сами.
И бъчви пълнят със солени гроздове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

zelenaradost (Милена Френкева)

Красива, разтърсваща поезия.

2022-07-09T23:22:30+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Разплака ме, Дани!

2015-05-29T20:31:57+03:00
danda (Даниела)

Доче..... благодаря! Кире, много, ама много ми е драго.

2015-05-29T18:47:29+03:00
muhaninja (Кирил Ганчев)

Една голяма шестица и от мен ! 6+

2015-05-29T00:25:12+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Съпреживях по стъпките на липсата
от мокротата на дъжда от спомени
до мълчаливото всезнаещо горчиво
прибавило във виното ми сол...

2015-05-28T23:00:23+03:00