С очи в земята
|
Сритаха бащите крантите си мършави. По пътя продължиха с бели атове. Нагоре, откъдето дъжд се връщаш. И като дъжд целуваш... Вероятно. Оставиха бащите ни очите си в земята, псувните, грижите и сухите мазоли, и виното – най-верният приятел. И тръгнаха. Чепати, трезви, голи. Затъкнаха си греховете в криво гърло. Опулиха си мишците, гръбнаците. И, давай! Със ругатня простиха на живота мърляв. И плюха на смъртта. Беззъби дяволи! Отидоха бащите ни при своите бащи. Каруци да рисуват, да зарязват лозе. А майките ни молят се за дъжд. Сами. И бъчви пълнят със солени гроздове. |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
