May 27, 2015, 11:20 PM

С очи в земята

  Poetry » Other
853 0 10
Сритаха бащите крантите си мършави.
По пътя продължиха с бели атове.
Нагоре, откъдето дъжд се връщаш.
И като дъжд целуваш... Вероятно.

Оставиха бащите ни очите си в земята,
псувните, грижите и сухите мазоли,
и виното – най-верният приятел.
И тръгнаха. Чепати, трезви, голи.

Затъкнаха си греховете в криво гърло.
Опулиха си мишците, гръбнаците. И, давай!
Със ругатня простиха на живота мърляв.
И плюха на смъртта. Беззъби дяволи!

Отидоха бащите ни при своите бащи.
Каруци да рисуват, да зарязват лозе.
А майките ни молят се за дъжд. Сами.
И бъчви пълнят със солени гроздове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...