Luna13 (Моника Стойчева)
147 593
24 nov 2012, 18:29

С останки от любов... 

  Poesía » Versos blancos
737 0 7

Как да те обичам с останки от сърце?... 

Сълзите си събрала в ръце от безсилие,

тръгвам бавно, незнайно накъде...

а ти следиш всяка моя стъпка... 

Като нежен допир, като сянка над мен

отпиваш сълзите ми, рисуваш любов,

събираш останките в едно, прегърнал мечтите ми

от среднощния вятър!... 

Като малка следа, притихнал във милите ми,

очакваш деня на моето ново пробуждане... 

 Вървя, назнайно накъде...

но се чувствам някак различна...

сякаш отломките от предишното мъртво сърце

оживяват по-малко в твоето тайно присъствие...

Отнел болката и страха в душата ми,

почти неусетно ме превръщаш в любов...

събирам дъха си в ръце от щастие

и тръгвам... бавно към теб!... 

 

 

23.11.2012г.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наистина няма,Toxin... може би следващият ми стих ще бъде със заглавие"Любовта е само сън"....
  • Миличка, няма по-сложно чувство и аз вече не се опитвам и да го разбера!... И сигурно докато съм жива, ще се лутам между "няма истинска любов" и "открих любовта на живота си"! Надявам се, че наистина я открих, до гуша ми дойде от химери!
  • останките никога не се събират сами...трябва им нова любов,а не поредната измама,защото наистина има опасност, пепелта на сърцето никога да не се превърне във феникс отново...
  • С останки от сърце е трудно да обича човек, но по мои скромни наблюдения жените станахме твърде умели в лепенето, кърпенето и всякакви тем подобни, довеждащи отново до целостта на сърцата ни, действия! Моника!
  • Благодаря!
  • !*
  • Непринуденост, която лъха от всяка една дума и която печели сърца ...
Propuestas
: ??:??