24 нояб. 2012 г., 18:29

С останки от любов...

966 0 7

Как да те обичам с останки от сърце?... 

Сълзите си събрала в ръце от безсилие,

тръгвам бавно, незнайно накъде...

а ти следиш всяка моя стъпка... 

Като нежен допир, като сянка над мен

отпиваш сълзите ми, рисуваш любов,

събираш останките в едно, прегърнал мечтите ми

от среднощния вятър!... 

Като малка следа, притихнал във милите ми,

очакваш деня на моето ново пробуждане... 

 Вървя, назнайно накъде...

но се чувствам някак различна...

сякаш отломките от предишното мъртво сърце

оживяват по-малко в твоето тайно присъствие...

Отнел болката и страха в душата ми,

почти неусетно ме превръщаш в любов...

събирам дъха си в ръце от щастие

и тръгвам... бавно към теб!... 

 

 

23.11.2012г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина няма,Toxin... може би следващият ми стих ще бъде със заглавие"Любовта е само сън"....
  • Миличка, няма по-сложно чувство и аз вече не се опитвам и да го разбера!... И сигурно докато съм жива, ще се лутам между "няма истинска любов" и "открих любовта на живота си"! Надявам се, че наистина я открих, до гуша ми дойде от химери!
  • останките никога не се събират сами...трябва им нова любов,а не поредната измама,защото наистина има опасност, пепелта на сърцето никога да не се превърне във феникс отново...
  • С останки от сърце е трудно да обича човек, но по мои скромни наблюдения жените станахме твърде умели в лепенето, кърпенето и всякакви тем подобни, довеждащи отново до целостта на сърцата ни, действия! Моника!
  • Благодаря!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...