Как да те обичам с останки от сърце?...
Сълзите си събрала в ръце от безсилие,
тръгвам бавно, незнайно накъде...
а ти следиш всяка моя стъпка...
Като нежен допир, като сянка над мен
отпиваш сълзите ми, рисуваш любов,
събираш останките в едно, прегърнал мечтите ми
от среднощния вятър!...
Като малка следа, притихнал във милите ми,
очакваш деня на моето ново пробуждане...
Вървя, назнайно накъде...
но се чувствам някак различна...
сякаш отломките от предишното мъртво сърце
оживяват по-малко в твоето тайно присъствие...
Отнел болката и страха в душата ми,
почти неусетно ме превръщаш в любов...
събирам дъха си в ръце от щастие
и тръгвам... бавно към теб!...
23.11.2012г.
© Моника Стойчева Все права защищены