Luna13 (Моника Стойчева)
7 147

Nov 24, 2012, 6:29 PM

С останки от любов...

Poetry » Blank verse

960 0 7

Как да те обичам с останки от сърце?...

Сълзите си събрала в ръце от безсилие,

тръгвам бавно, незнайно накъде...

а ти следиш всяка моя стъпка...

Като нежен допир, като сянка над мен

отпиваш сълзите ми, рисуваш любов,

събираш останките в едно, прегърнал мечтите ми

от среднощния вятър!...

Като малка следа, притихнал във милите ми,

очакваш деня на моето ново пробуждане...

Вървя, назнайно накъде...

но се чувствам някак различна...

сякаш отломките от предишното мъртво сърце

оживяват по-малко в твоето тайно присъствие...

Отнел болката и страха в душата ми,

почти неусетно ме превръщаш в любов...

събирам дъха си в ръце от щастие

и тръгвам... бавно към теб!...

23.11.2012г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Luna13 (Моника Стойчева)

Наистина няма,Toxin... може би следващият ми стих ще бъде със заглавие"Любовта е само сън"....

2012-12-06T18:02:21+02:00
toxin (Таня Донова)

Миличка, няма по-сложно чувство и аз вече не се опитвам и да го разбера!... И сигурно докато съм жива, ще се лутам между "няма истинска любов" и "открих любовта на живота си"! Надявам се, че наистина я открих, до гуша ми дойде от химери!

2012-12-05T22:22:40+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

останките никога не се събират сами...трябва им нова любов,а не поредната измама,защото наистина има опасност, пепелта на сърцето никога да не се превърне във феникс отново...

2012-12-05T21:53:03+02:00
toxin (Таня Донова)

С останки от сърце е трудно да обича човек, но по мои скромни наблюдения жените станахме твърде умели в лепенето, кърпенето и всякакви тем подобни, довеждащи отново до целостта на сърцата ни, действия! Моника!

2012-12-04T21:59:36+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря!

2012-11-25T19:15:25+02:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0