24.11.2012 г., 18:29

С останки от любов...

965 0 7

Как да те обичам с останки от сърце?... 

Сълзите си събрала в ръце от безсилие,

тръгвам бавно, незнайно накъде...

а ти следиш всяка моя стъпка... 

Като нежен допир, като сянка над мен

отпиваш сълзите ми, рисуваш любов,

събираш останките в едно, прегърнал мечтите ми

от среднощния вятър!... 

Като малка следа, притихнал във милите ми,

очакваш деня на моето ново пробуждане... 

 Вървя, назнайно накъде...

но се чувствам някак различна...

сякаш отломките от предишното мъртво сърце

оживяват по-малко в твоето тайно присъствие...

Отнел болката и страха в душата ми,

почти неусетно ме превръщаш в любов...

събирам дъха си в ръце от щастие

и тръгвам... бавно към теб!... 

 

 

23.11.2012г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина няма,Toxin... може би следващият ми стих ще бъде със заглавие"Любовта е само сън"....
  • Миличка, няма по-сложно чувство и аз вече не се опитвам и да го разбера!... И сигурно докато съм жива, ще се лутам между "няма истинска любов" и "открих любовта на живота си"! Надявам се, че наистина я открих, до гуша ми дойде от химери!
  • останките никога не се събират сами...трябва им нова любов,а не поредната измама,защото наистина има опасност, пепелта на сърцето никога да не се превърне във феникс отново...
  • С останки от сърце е трудно да обича човек, но по мои скромни наблюдения жените станахме твърде умели в лепенето, кърпенето и всякакви тем подобни, довеждащи отново до целостта на сърцата ни, действия! Моника!
  • Благодаря!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...