16 sept 2012, 20:11

С отпечатък от сълза

1K 0 0

Отново се нося като вятър в пустошта,

търся сърцето си, заровено в пръстта.

Искам да го открия,

за да мога чувствата си да скрия.

Поглеждам към телефона и се чудя 

дали с любовен СМС да я събудя.

 

Искам времето назад да върна,

спомени си във истина да превърна.

Къде изчезна любовта,

навярно при някой друг е избягала,

дали ще се върне някога.

 

Отчаяно се боря с пореден миг тъга,

самотен в края на нощта.

Слънцето изгрява,

а аз съм отново с отпечатък от сълза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...