16 сент. 2012 г., 20:11

С отпечатък от сълза

1K 0 0

Отново се нося като вятър в пустошта,

търся сърцето си, заровено в пръстта.

Искам да го открия,

за да мога чувствата си да скрия.

Поглеждам към телефона и се чудя 

дали с любовен СМС да я събудя.

 

Искам времето назад да върна,

спомени си във истина да превърна.

Къде изчезна любовта,

навярно при някой друг е избягала,

дали ще се върне някога.

 

Отчаяно се боря с пореден миг тъга,

самотен в края на нощта.

Слънцето изгрява,

а аз съм отново с отпечатък от сълза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...