16 сент. 2012 г., 20:11

С отпечатък от сълза

1K 0 0

Отново се нося като вятър в пустошта,

търся сърцето си, заровено в пръстта.

Искам да го открия,

за да мога чувствата си да скрия.

Поглеждам към телефона и се чудя 

дали с любовен СМС да я събудя.

 

Искам времето назад да върна,

спомени си във истина да превърна.

Къде изчезна любовта,

навярно при някой друг е избягала,

дали ще се върне някога.

 

Отчаяно се боря с пореден миг тъга,

самотен в края на нощта.

Слънцето изгрява,

а аз съм отново с отпечатък от сълза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...