16.09.2012 г., 20:11

С отпечатък от сълза

1K 0 0

Отново се нося като вятър в пустошта,

търся сърцето си, заровено в пръстта.

Искам да го открия,

за да мога чувствата си да скрия.

Поглеждам към телефона и се чудя 

дали с любовен СМС да я събудя.

 

Искам времето назад да върна,

спомени си във истина да превърна.

Къде изчезна любовта,

навярно при някой друг е избягала,

дали ще се върне някога.

 

Отчаяно се боря с пореден миг тъга,

самотен в края на нощта.

Слънцето изгрява,

а аз съм отново с отпечатък от сълза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...