Отново се нося като вятър в пустошта,

търся сърцето си, заровено в пръстта.

Искам да го открия,

за да мога чувствата си да скрия.

Поглеждам към телефона и се чудя 

дали с любовен СМС да я събудя.

Искам времето назад да върна,

спомени си във истина да превърна.

Къде изчезна любовта,

навярно при някой друг е избягала,

дали ще се върне някога.

Отчаяно се боря с пореден миг тъга,

самотен в края на нощта.

Слънцето изгрява,

а аз съм отново с отпечатък от сълза.