С отворена врата за теб
Дали съм храм... сама не знам,
(камбаните стоят високо).
Внушително звънят в сопран,
слова кънтящи издълбоко.
В сумрака вътре... тишина,
(иконите говорят тихо).
Олтарът с ангелска искра
молитвено разпръсква ехо.
Мъждеят восъчни свещù,
белее светлината свята
подканя хроми, бедни, зли,
ръце да сгреят... и душата.
С врата отворена за теб
е храмът – божия обител,
бъди ми гост, вовек приет
духовен брат и мой Учител.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
