Dec 20, 2018, 1:45 PM

С отворена врата за теб 

  Poetry » Phylosophy
484 5 8

 

Дали съм храм... сама не знам,
(камбаните стоят високо).
Внушително звънят в сопран,
слова кънтящи издълбоко. 
В сумрака вътре...  тишина,
(иконите говорят тихо).
Олтарът с ангелска искра
молитвено разпръсква ехо.
Мъждеят  восъчни свещù,
белее светлината свята
подканя хроми, бедни, зли,
ръце да сгреят...  и душата.
С врата отворена за теб
е храмът – божия обител,
бъди ми гост, вовек приет
духовен брат и мой Учител.

© Таня Мезева All rights reserved.

Всеки, що срещаме по пътя си, може да бъде наш Учител!

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??