4 oct 2007, 16:16

С поглед

  Poesía
1.2K 0 5



Така привличаш ме безумно, че не спирам

да се взирам в теб и да те провокирам,

с поглед хвани ме,

умееш ли към лудостта

да танцуваш и прокарваш пръстите си

във жарта?

Ти не бъди жестока, а забележи ме,

под ярки светлини със стъпки победи ме,

с поглед хвани ме,

чувствам вече как горя,

отпил от дързостта, открил цвета,

в пожар на твоите очи.

Нежен аромат

от твоите коси

гали кожата,

в слова неизречени.

А ти,

острие си, ти буреносен облак във сърцето,

ти,

желание за страст, прехвърчаш във небето,

с гореща кръв и все по-женствена,

по огнените струни

и в ритъм и с пръсти, и с тяло,

прелисти нощта.

Не се страхувай, с мен притичай по небето,

виждам чувства плахи, искрени в сърцето,

с поглед хвани ме,

усещам приливна вълна,

желая теб сега, с фантазия,

от лудостта освободи ме.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се,че са ви харесали!
  • Прекрасни са стиховете ти! Благодаря за усещането, което предизвикват думите ти! Докосваш ме!
  • с фантазия,

    от лудостта освободи ме.

    интересно решение!
    поздрав
  • Просто прекрасно подбрана е всяка дума в това стихотворение!!!
    Ици,вече не знам от къде идват тези така разнообразни и същевременно сполучливи идеи за стихотворенияБ!
    6 от мене и не преставай да пишеш-ИМАШ ГОЛЯМ ТАЛАНТ!!!
  • Красиво желание излъчва всяка твоя дума.Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...