На гръб полегнал сред житата

в една прекрасна лятна нощ,

дочух аз шепот на листата –

изящен песенен разкош.

Залисан в звездното броене

на мигащите там звезди,

почувствах вечното роене

и на божествени следи.

Загледан горе в небесата –

отшелник аз пък и четец,

настръхвах пак от чудесата

и на Вселенския отец.

И във бездънното пространство

на тоз безкраен божи свод,

потънах аз във сложно тайнство

с неразгадан от мене код.

Закрачил в поднебесна нива,

дочух аз песен на щурец.

И в тази вечер тъй прекрасна

се радвах, че не слепец.