6 авг. 2017 г., 16:51

С поглед към звездите

642 1 0

На гръб полегнал сред житата

в една прекрасна лятна нощ,

дочух аз шепот на листата –

изящен песенен разкош.

 

Залисан в звездното броене

на мигащите там звезди,

почувствах вечното роене

и на божествени следи.

 

Загледан горе в небесата –

отшелник аз пък и четец,

настръхвах пак от чудесата

и на Вселенския отец.

 

И във бездънното пространство

на тоз безкраен божи свод,

потънах аз във сложно тайнство

с неразгадан от мене код.

 

Закрачил в поднебесна нива,

дочух аз песен на щурец.

И в тази вечер тъй прекрасна

се радвах, че не слепец.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...