1 may 2013, 10:37

С погубени мечти 

  Poesía » De amor
396 0 3
Към мене слънцето поглежда.
С луната вечер си шептим.
Все още имам аз надежда,
че нещо можем да спасим.
И утре ще се видим двама
да разговаряме за нас.
Ще се почерпим с двеста грама...
Ще поговориме на глас.
Защо така не ни потръгна
и гасне нашата любов?
През бури съм готов да тръгна
и да прекрача този ров. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??