koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
May 1, 2013, 10:37 AM

С погубени мечти 

  Poetry » Love
347 0 3

Към мене слънцето поглежда.

С луната вечер си шептим.

Все още имам аз надежда,

че нещо можем да спасим.

 

И утре ще се видим двама

да разговаряме за нас.

Ще се почерпим с двеста грама...

Ще поговориме на глас.

 

Защо така не ни потръгна

и гасне нашата любов?

През бури съм готов да тръгна

и да прекрача този ров.

 

Но щом и думите са с пясък

и кашлят нашите гърди,

то всичко ще пропадне с трясък

преди дори да се роди.

 

И нека слънцето се мръщи,

луна да спре да ми шепти.

Ще се затворя аз във къщи

с погубени от теб мечти.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??