С погубени мечти
497
0
3
Към мене слънцето поглежда.
С луната вечер си шептим.
Все още имам аз надежда,
че нещо можем да спасим.
И утре ще се видим двама
да разговаряме за нас.
Ще се почерпим с двеста грама...
Ще поговориме на глас.
Защо така не ни потръгна
и гасне нашата любов?
През бури съм готов да тръгна
и да прекрача този ров.
Но щом и думите са с пясък
и кашлят нашите гърди,
то всичко ще пропадне с трясък
преди дори да се роди.
И нека слънцето се мръщи,
луна да спре да ми шепти.
Ще се затворя аз във къщи
с погубени от теб мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
