Днес грейваш от небе и липсва пречка –
да бдиш от сто звездички с лъч в искри.
А спях зад лъч с пространственост от вечност
и с блеснал дух у свят любим се скрих.
Какво не бих отдал да съм над всичко,
какво не бих простил да съм до теб.
Днес грейна в най-вълшебните звездички,
а в мен роди перо и скрит поет.
© Небесен Владетел Todos los derechos reservados