Днес грейваш от небе и липсва пречка –
да бдиш от сто звездички с лъч в искри.
А спях зад лъч с пространственост от вечност
и с блеснал дух у свят любим се скрих.
Какво не бих отдал да съм над всичко,
какво не бих простил да съм до теб.
Днес грейна в най-вълшебните звездички,
а в мен роди перо и скрит поет.
© Небесен Владетел All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
