9 ago 2006, 22:38

... с птиците

  Poesía
778 0 10
Важното е да споделяш –
да нахраниш птиците...
... разбира се и да обичаш.
Но най-важното е да обичаш себе си,
за да можеш да обичаш другите...
и да нахраниш птиците –
за да можеш да споделяш.
Ако не мога повече да ви споделям,
ще отхапя сам езика си.
И...
... ще замълча в нозете ви,
но не задълго, а завинаги.
С плътта си ще нахраня слепите,
а птичите криле и въздуха
ще бъдат песента ми тиха.
И пак в стиха си ще ви споделям...
... с птиците.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че се споделихме
    Благодаря ви!
  • "По-късно вече аз видях
    как старият ковач сред пламъци и къдрав пушек
    оставя свойте сечива:
    и цялата си светска слава,
    и своята спокойна мъдрост,
    за миг превърнали се в нищо,
    заради тази жар, която бе сърцето му взривила.
    Бълнуваше ли той, когато аз го чух да си мърмори:
    -Ако това светило като пчелен рой
    от мене се отдалечава, ако това ухание, приятели се губи все по-надалече,
    вземете ми тогава тези бели пачки и перата,
    че там, където съм поведен, те не ще ми трябват вече..."
    Филип Жакоте /Фрагменти от мадригали/
    Поздрав за споделеното!
  • И на мен много ми хареса!6!Поздрави!
  • Птичето,
    дето в гърдите трепти,
    нахранено с обич
    то вечно ще пее
    споделената песен!

    Поздрави Вестине!
    Единственото богатство, растящо при все повечето му раздаване - обичта.
    Благодаря, за споделеното.
  • Браво, Вестине! Днес си Вест за отдаденост! Обичам да те чета!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...