9 авг. 2006 г., 22:38

... с птиците

779 0 10
Важното е да споделяш –
да нахраниш птиците...
... разбира се и да обичаш.
Но най-важното е да обичаш себе си,
за да можеш да обичаш другите...
и да нахраниш птиците –
за да можеш да споделяш.
Ако не мога повече да ви споделям,
ще отхапя сам езика си.
И...
... ще замълча в нозете ви,
но не задълго, а завинаги.
С плътта си ще нахраня слепите,
а птичите криле и въздуха
ще бъдат песента ми тиха.
И пак в стиха си ще ви споделям...
... с птиците.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че се споделихме
    Благодаря ви!
  • "По-късно вече аз видях
    как старият ковач сред пламъци и къдрав пушек
    оставя свойте сечива:
    и цялата си светска слава,
    и своята спокойна мъдрост,
    за миг превърнали се в нищо,
    заради тази жар, която бе сърцето му взривила.
    Бълнуваше ли той, когато аз го чух да си мърмори:
    -Ако това светило като пчелен рой
    от мене се отдалечава, ако това ухание, приятели се губи все по-надалече,
    вземете ми тогава тези бели пачки и перата,
    че там, където съм поведен, те не ще ми трябват вече..."
    Филип Жакоте /Фрагменти от мадригали/
    Поздрав за споделеното!
  • И на мен много ми хареса!6!Поздрави!
  • Птичето,
    дето в гърдите трепти,
    нахранено с обич
    то вечно ще пее
    споделената песен!

    Поздрави Вестине!
    Единственото богатство, растящо при все повечето му раздаване - обичта.
    Благодаря, за споделеното.
  • Браво, Вестине! Днес си Вест за отдаденост! Обичам да те чета!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...