Важното е да споделяш – да нахраниш птиците... ... разбира се и да обичаш. Но най-важното е да обичаш себе си, за да можеш да обичаш другите... и да нахраниш птиците – за да можеш да споделяш. Ако не мога повече да ви споделям, ще отхапя сам езика си. И... ... ще замълча в нозете ви, но не задълго, а завинаги. С плътта си ще нахраня слепите, а птичите криле и въздуха ще бъдат песента ми тиха. И пак в стиха си ще ви споделям... ... с птиците.
"По-късно вече аз видях
как старият ковач сред пламъци и къдрав пушек
оставя свойте сечива:
и цялата си светска слава,
и своята спокойна мъдрост,
за миг превърнали се в нищо,
заради тази жар, която бе сърцето му взривила.
Бълнуваше ли той, когато аз го чух да си мърмори:
-Ако това светило като пчелен рой
от мене се отдалечава, ако това ухание, приятели се губи все по-надалече,
вземете ми тогава тези бели пачки и перата,
че там, където съм поведен, те не ще ми трябват вече..."
Филип Жакоте /Фрагменти от мадригали/
Поздрав за споделеното!
Но най-важното е да обичаш себе си,
за да можеш да обичаш другите...
Съгласна съм с теб, Митко. Прав си. Относно стиха - всеотдаен стих, но в последния ред - И пак в стиха си ще ви споделям... някак си "ви"е излишно. То се подразбира. БРАВО.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Благодаря ви!