9.08.2006 г., 22:38

... с птиците

775 0 10
Важното е да споделяш –
да нахраниш птиците...
... разбира се и да обичаш.
Но най-важното е да обичаш себе си,
за да можеш да обичаш другите...
и да нахраниш птиците –
за да можеш да споделяш.
Ако не мога повече да ви споделям,
ще отхапя сам езика си.
И...
... ще замълча в нозете ви,
но не задълго, а завинаги.
С плътта си ще нахраня слепите,
а птичите криле и въздуха
ще бъдат песента ми тиха.
И пак в стиха си ще ви споделям...
... с птиците.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че се споделихме
    Благодаря ви!
  • "По-късно вече аз видях
    как старият ковач сред пламъци и къдрав пушек
    оставя свойте сечива:
    и цялата си светска слава,
    и своята спокойна мъдрост,
    за миг превърнали се в нищо,
    заради тази жар, която бе сърцето му взривила.
    Бълнуваше ли той, когато аз го чух да си мърмори:
    -Ако това светило като пчелен рой
    от мене се отдалечава, ако това ухание, приятели се губи все по-надалече,
    вземете ми тогава тези бели пачки и перата,
    че там, където съм поведен, те не ще ми трябват вече..."
    Филип Жакоте /Фрагменти от мадригали/
    Поздрав за споделеното!
  • И на мен много ми хареса!6!Поздрави!
  • Птичето,
    дето в гърдите трепти,
    нахранено с обич
    то вечно ще пее
    споделената песен!

    Поздрави Вестине!
    Единственото богатство, растящо при все повечето му раздаване - обичта.
    Благодаря, за споделеното.
  • Браво, Вестине! Днес си Вест за отдаденост! Обичам да те чета!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...