С разширени очи
Между куп непознати лица
прекосявам набързо площада,
а метачката (сякаш листа)
смита стъпки, които пресядат.
Няма никой да пие вода
от чешмата съвсем до фонтана,
а над пейката – празни гнезда –
с разширени очи като рана.
Вечността е пристрастна сега
и ми хвърля дори ръкавица,
а с Безсмъртна, дуел за честта
не е чест, Боже мой, да опитам.
Свършва с гара, цигара, билет
всеки град, в който вече те няма.
Аз съм вино на мъртъв поет...
в непризнатите думи разляно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
