RainaVakova
431 2764
21.11.2017 г., 9:26 ч.

С разширени очи 

  Поезия » Друга
618 11 18

Между куп непознати лица
прекосявам набързо площада,
а метачката (сякаш листа)
смита стъпки, които пресядат.

 

Няма никой да пие вода
от чешмата съвсем до фонтана,
а над пейката – празни гнезда –
с разширени очи като рана.

 

Вечността е пристрастна сега
и ми хвърля дори ръкавица,
а с Безсмъртна, дуел за честта
не е чест, Боже мой, да опитам.

 

Свършва с гара, цигара, билет
всеки град, в който вече те няма.
Аз съм вино на мъртъв поет...
в непризнатите думи разляно.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно...а финала е връх! Любимо!
  • Великолепие! Поклон пред перото ти!
  • Добро и усмихнато да е утрото ви - вдъхновено и леко перото! Благодаря ви за присъствието!
  • Разкош! Браво, Райна!
  • Възхищавам ти се, Райне! Умееш да рисуваш и да докосваш с думи! Поздравления за страхотния стих! Прибирам си го да си го чета пак.
  • Много е хубаво.
  • Аплодисменти, Райна, и от мен!
  • Благодаря ви за вниманието! / от сърце/
  • Хубаво...
  • Толкова истинско, обагрено с оригинални сравнения!
  • (сякаш листа)
    смита стъпки, които пресядат.

    Много хубаво
  • !!!
  • Изведен от пукнатината на сърцето стих "с разширени очи като рана"!
    Поздравявам те, Райна! Можещият може! Без да изнасилва стиха. Така е било и така ще бъде. А другите ще се тъпчат като обезумяла тълпа в Подножието.
  • Радвам се на присъствието ви - чувствителни души...Вие имате разширени очи за съпреживяване. Благодаря ви!
  • В неподражаемия твой стил, с една образност, която предизвиква винаги само възхищение!...
    Комплименти за тази творба, Райна!...
  • Какъв финал! А аз съм виола със скъсана струна. Много се притеснявам да не ми личи. Или поне не много! Поздрав!
  • Прекрасна творба! И тъжна...
  • О, Райна, такова тъжно откровение! Докосна сърцето ми!
Предложения
: ??:??