С разум

5 jun 2011, 12:27

Poesía » Otra

443 0 2

Една врата, затръшната със трясък,

не се отваря после

с чук дори.

Напомня в буря нощна птичи крясък,

едно крило -

ранено вдън гори.

Тя винаги отвътре се отваря,

когато някой чука,

отвори!!!

На всеки зов сърце да отговаря

и разумът

гнева да усмири!...

Пропуснеш ли го този миг съдбовен,

едно приятелство

ще отлети...

Какво остава в този свят лъжовен,

ако на повик

не откликнеш ти!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

danigallery (Йорданка Господинова)

2011-06-05T13:30:57+03:00

Много силна истина!!!
Laska (Ласка Александрова)

2011-06-05T12:59:36+03:00

така е