slava82 (Славка Любенова)
207 2
5.06.2011 г., 12:27 ч.

С разум 

  Поезия » Друга
442 0 2

 

 

Една врата, затръшната със трясък,

не се отваря после

с чук дори.

Напомня в буря нощна птичи крясък,

едно крило -

ранено вдън гори.

 

Тя винаги отвътре се отваря,

когато някой чука,

отвори!!!

На всеки зов сърце да отговаря

и разумът

гнева да усмири!...

 

Пропуснеш ли го този миг съдбовен,

едно приятелство

ще отлети...

Какво остава в този свят лъжовен,

ако на повик

не откликнеш ти!

 

 

© Славка Любенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??