Jun 5, 2011, 12:27 PM

С разум 

  Poetry » Other
441 0 2

 

 

Една врата, затръшната със трясък,

не се отваря после

с чук дори.

Напомня в буря нощна птичи крясък,

едно крило -

ранено вдън гори.

 

Тя винаги отвътре се отваря,

когато някой чука,

отвори!!!

На всеки зов сърце да отговаря

и разумът

гнева да усмири!...

 

Пропуснеш ли го този миг съдбовен,

едно приятелство

ще отлети...

Какво остава в този свят лъжовен,

ако на повик

не откликнеш ти!

 

 

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??