Една врата, затръшната със трясък,
не се отваря после
с чук дори.
Напомня в буря нощна птичи крясък,
едно крило -
ранено вдън гори.
Тя винаги отвътре се отваря,
когато някой чука,
отвори!!!
На всеки зов сърце да отговаря
и разумът
гнева да усмири!...
Пропуснеш ли го този миг съдбовен,
едно приятелство
ще отлети...
Какво остава в този свят лъжовен,
ако на повик
не откликнеш ти!
© Славка Любенова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
