Разумът ми диктуваше речта,
а устата ми промълвяваше всяка дума
все по-тихо и по-мудно.
Чаках да ме спре,
да ме целуне и да преобърне света ми.
Но явно неговия беше достатъчно наопаки
и не бе готов за мен.
Може би някога ще каже, че съжалява за пропиляния шанс,
но тогава може би ще съм щастлива и отдавна забравила го.
А нима нещо несподелено се забравя?
Нямам отговор на този въпрос.
Главата ми е пълна със стари рани. ...