13 февр. 2016 г., 20:03

С шепи пред сърцето

725 0 0

Разумът ми диктуваше речта,

а устата ми промълвяваше всяка дума

все по-тихо и по-мудно.

Чаках да ме спре,

да ме целуне и да преобърне света ми.

Но явно неговия беше достатъчно наопаки

и не бе готов за мен.

Може би някога ще каже, че съжалява за пропиляния шанс,

но тогава може би ще съм щастлива и отдавна забравила го.

А нима нещо несподелено се забравя?

Нямам отговор на този въпрос.

Главата ми е пълна със стари рани.

А може би не главата,

а душата.

Май несподеленото не се забравя.

Но сигурно не ме е виждал,

когато съм стояла пред него

и сега се радва, че се отърва на време.

Сложно нещо е да споделиш без да си способен.

Светът ти е мъгла,

а там стои отсреща някой

и ти проси

с шепи пред сърцето.

Пред сърцето, защото само до там стигах.

Много беше висок тогава.

И сигурно още е.

Висок и сляп за просякинята отпред.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Саня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...