Аз отворих светли двери
и изящество намерих.
То крилете си разпери
над ежбѝ и над дуели.
Може и да е химера,
ло̀же пее ни за вчера.
Ти допря се до Венера
в тази скъпа атмосфера.
Ек запали и душата –
лек си ти за самотата.
Ще царуваш до дъгата.
Век те чакам на земята.
С теб животът е омая!
Ще пътуваме към Рая!
Аз отворих светли двери
и очите ти намерих...
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados