Аз отворих светли двери
и изящество намерих.
То крилете си разпери
над ежбѝ и над дуели.
Може и да е химера,
ло̀же пее ни за вчера.
Ти допря се до Венера
в тази скъпа атмосфера.
Ек запали и душата –
лек си ти за самотата.
Ще царуваш до дъгата.
Век те чакам на земята.
С теб животът е омая!
Ще пътуваме към Рая!
Аз отворих светли двери
и очите ти намерих...
© Димитър Драганов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
