20.09.2019 г., 21:56

С теб

609 2 0

Аз отворих светли двери
и изящество намерих.
То крилете си разпери
над ежбѝ и над дуели.

Може и да е химера,
ло̀же пее ни за вчера.
Ти допря се до Венера
в тази скъпа атмосфера.

Ек запали и душата –
лек си ти за самотата.
Ще царуваш до дъгата.
Век те чакам на земята.

С теб животът е омая!
Ще пътуваме към Рая!
Аз отворих светли двери
 и очите ти намерих...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...